На 17 май 1876 г. е убит воеводата Фильо Радев (дядо Фильо). На тази дата почитаме и новомъчениците от Батак

Печат

Паметника на Фильо Радев в родното му с. Кръвеник

На 1 май 1876 г. Фильо Радев Миленов обявява избухването на Априлското въстание в регион Централен Балкан. Наричан е дядо Фильо, не защото между съзаклятниците е бил един от най – възрастните, а в знак на уважение и признателност към безсмъртния му подвиг.

Фильо Радев е роден през 1822 г. в севлиевското село Кръвеник. С много усърдие и труд успява да се замогне чрез търговия и да спечели уважението на съселяните си. Избиран е за кмет в продължение на 30 години – от 1846 г. до смъртта му през 1876 г. През това време той успява да превърне селото в духовен и просветен център, като създава училище и става основен дарител за построяването на църквата „Свети Никола".

Ненавистта му към поробителите е много силна и се подклажда от жестокото убийство на баща му от турците.

През лятото на 1872 г. Васил Левски идва в близкото Ново село (днес квартал на гр. Априлци) и провежда заседание, на което присъства и Фильо Радев. Левски искал да прескочи и в Кръвеник, но дядо Фильо му казал: “За сега аз съм достатъчен. Като си отида, ще уредя всичко. Където върви главата на змията, там е и опашката й”. И действително кръвениченинът изцяло посвещава живота, имота и близките си на святото дело. Пръв и най – верен негов помощник е синът му Христо Филев.

Истинска широка подготовка за въстание в Кръвеник започва през 1875 г. До тогава дейността на Фильо Радев се движела в тесен роднински кръг. Междувременно със собствени средства патриотът набавя значителна част от оръжието и барута за бунта. Той дори взема заем от 15 000 гроша от севлиевският дерибей Саадулах ефенди, за да “търгува”. Една част от сумата предава на касиера на околийския революционен комитет, а с другата купува оръжие.

След преждевременното избухване на Априлското въстание в Четвърти окръг, турската власт бърза да изпревари действията на въстаниците в останалите окръзи и извършва масови арести. Арестуван е и председателят на Севлиевския революционен комитет – Стефан Пешев. Някои от членовете на комитета успяват да избягат и да се укрият. Основна роля в това дело отново играе Фильо Радев, който ги приютява в Кръвеник.

На 1 май 1876 г., на 2 км от селото, сред вековната гора на връх Бабан се състои събрание, останало известно в историята като Второто Оборище. Пред укритите в местността четници от Кръвеник и околните села дядо Фильо обявява началото на въстанието. Въстаниците се отправят към местността Граднишки боаз, където предварително били определени местата за позиции и командният пункт. Тук в продължение на 9 дни се водят тежки сражения, но въпреки помощта на габровската чета на Цанко Дюстабанов, бунтовниците са разбити. За потушаване на бунта в Кръвеник, Ново село и Батошево са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе.

След погрома на въстанието и опожаряването на селата, войводата се укрива в Балкана с идеята да се добере до Сърбия. Заловен е от турците и обезглавен в местността Плочата, близо до връх Зелениковец на 17 май 1876 г.

17 май е и датата, на която почитаме новомъчениците от Батак (денят е обявен за Събор на Баташките мъченици). На 3 април 2011 г., заедно с баташките мъченици, Светият Синод на Българската православна църква канонизира и новомъчениците от Ново село, Кръвеник и Батошево, чиято памет се почита на 9 май.

Паметникът на връх БабанEдин от паметниците, издигнат в Граднишкият боаз в памет на участниците в Априлското въстаниеЦърквата "Св. Никола" в Кръвеник. Основен дарител за построяването й е Фильо Радев. Опожарена е по време на Априлското въстание, а през 1913 г. е доразрушена от земетресение. В периода 1913-1914 г. жителите на селото отново изграждат храма върху старите основи.

Powered by Web Agency