Йовчо Йовчев от "Достойни за България": Търговище се управлява от икономическа групировка

Печат
Йовчо Йовчев

Бившият заместник-кмет на Община Търговище Йовчо Йовчев наруши мълчанието. Няколко месеца след отстраняването му той се съгласи да даде специално интервю за Тарго Медия. В него Йовчев разкрива, защо има инвестиции, които “няма да се случат в Търговище”. Споделя лично мнение за управлението и разказва за новата организация "Достойни за България", която вчера, 6 февруари, навърши една година от учредяването си.

Как ще опишете накратко първата година на „Достойни за България”?

Най-важното, което трябва да се каже, за тази изминала година е, че започнахме по-плахо, защото искахме да направим нещо различно от политическа партия. Ние приемаме членове на всякакви партии и най-интересното е, че в сдружението има хора, които са от партии, които в мирогледа си са на противоположната страна. Обаче е важно да отбележа, че всички партии са от едно котило. Техните централи в определени моменти разиграват някакви игри за да доказват, че са от ляво или дясно.

Какво се случи през тази една година с движението?

Това, което си поставихме за цел през тази година и което постоянно демонстрираме е възможностите на сдружението да лансира различни идеи, които са от различни краища на страната. Много положително, е това, че доста млади хора подхващат нашите идеи. Особено онези от студентските среди. Имаме силни студентски организации във Варна, Велико Търново, Стара Загора и в някои от университетите в София. Според мен това показва, че младите хора започват да се замислят, защото те са хората, които ще градят бъдещето и ние разчитаме много на тях. От университетите, те отиват в различни краища на България и така се мултиплицира онова, което се мъчим да изграждаме.

Как седи, като членска маса?

Може да кажем, че нашата неправителствена организация е най-голямата, поне по брой на членове. Това се вижда и в сайта на сдружението. Понякога там има рекордни по брой посещения, които другите сайтове не могат да покажат. Това показва, че хората се интересуват от това което правим.

Какви са инициативите ви?

Всички инициативи, които подхващаме, имат за цел да помогнат на регионите да се развиват по-добре. Това е противно на партийните намерения да печелят от гласоподавателите и със средствата да издържат определени върхушки.

Да, но това бяха и намерения на АТАКА, а Вие напуснахте партията?

Моето лично бягство от АТАКА беше свързано с това, че напоследък работихме в различни посоки със семейство Сидерови. Те не уважаваха организацията ни в Търговище. Ние им поставяхме конкретни проблеми, които загърбваха. Знаете проблема в Славяново с онези паметници на братята. Да не говорим пък за конкретните проблеми в Търговище. За това се насочих към друга организация, с която да се опитаме да направим нещо.

Какви инициативи подхванахте за Търговище?

Основно усилията бяха да се създаде някакъв поминък на хората. Знаете, че това е основния проблем. Има работа за определен слой от населението. Визирам Шише джам. Но за останалите, като нас, работата, като че ли посвършва. Това основно касае Хан Крум и последната година беше показателна в това отношение. Да не говорим за другите фирми, които едва дишат.

Вие лично ангажирахте ли се с нещо?

Да. Аз лично се ангажирах с два проекта. Първият беше съвместно с Китай – да се направи в града едно промишлено предприятие. Това щеше да доведе до много сериозни инвестиции и щеше да отвори възможност за много сериозно производство. Замисълът ми беше още в началото на миналата година. По-късно, през май, направихме среща с представители на китайското посолство, на която присъства и г-н Лу, търговско аташе. Тя се осъществи и с голямата подкрепа на търговищката организация за приятелство с Китай.

Тогава поставихме въпроса за някакво бъдещо сътрудничество в областта на промишлеността. Г-н Лу предложи сами да изберем насоката на усилията. Тогава аз се заех, с помощта на стари познати от варненския технически университет, с които сме работили в Хан Крум по различни направления. Заедно с тях изготвихме един проект, който касаеше производството на ЖП състав – вагони, локомотиви.

Тук в Търговище?

Да. За реализирането предложихме два варианта. Единият беше да се изгради до самата ЖП гара, където има спечелен проект за индустриален парк. Другият беше за Хан Крум. Във военния завод има достатъчно свободни мощности и има пряк достъп до ЖП линия. В последствие обаче се оказа, че трябва да се изчака новото ръководство на китайското посолство, защото предстоеше смяна. През август стана тази ротация и аз се срещнах с г-жа Джан, която е културен аташе. Тя беше в Търговище за откриването на изложба за китайско изкуство. По-късно тя ме срещна с военния аташе, полк. Джан Гъ. Той доста се заинтересува от проектите, които предлагаме и дори изрази желание Търговище да направи дружески отношения с един от техните важни военнопромишлени региони. В това време, с помощта на нашата организация, намерихме възможност да общуваме с бившия посланик на България в Китай, Дончо Дончев. Той е бил 30 години посланик там, а в последствие и заместник външен министър в едно от правителствата, но не искам да уточня кое.

В последствие се свързахме и със сина му Антон Дончев, който пък е директор на новия завод за китайски автомобили в севлиевско. Той отговаря и за китайските инвестиции там. В същото време занимах кмета на Търговище, по време на неговия отпуск, да напишем поздравителен адрес, по случай 1 октомври – празника на Китайската народна република. Той се съгласи и аз го занесох на новия посланик, с поканата да бъде гост на Общината. В разговорите, които имахме с него се уточнихме, че като дойде в Търговище ще му покажем всички наши проекти, а аз ще му изпратя на английски, конкретния проект за ЖП състава. Междувременно, на 15 октомври, в София пристигна г-н Антон Дончев и трябваше с него да проведем среща, за да уточним детайлите. Още повече, че предстоеше визита на Министър Цветков в Китай. Поисках от кмета да бъда командирован в столицата. Той подписа и в петък ме изпрати с пожелания дано всичко да стане добре и най-после за гражданите на Търговище да има някаква сериозна работа. Това на мен ми направи много добро впечатление. Срещнах се с Дончев, дадох му материали и той пое ангажимента да лобира, доколкото е възможно, пред китайците. Връзките бяха много заздравени и нещата бяха стигнали до там, на високо равнище да се говори за нашия търговищки проект.

Какво се случи след това?


Бях командирован в петък и в понеделник до обяд докладвах на кмета какви са резултатите. Той остана доволен, поне на пръв поглед. След обяд, обаче ме извика и ме отзова, защото Общината изпитвала остър дефицит от бюджетни средства. Махна ни заедно с г-жа Румяна Атанасова, която беше навършила пенсионна възраст, а аз съм военен пенсионер от 2000 г. Това за мен беше един студен душ. Със отзоваването си разбрах, че въобще намеренията на Общината не са били тук да има инвестиции.

А какви са били намеренията? Дори и да сте бил „отзован” все пак разговорите с китайците би трябвало да са продължили от друг представител на Търговище?

Изчаквах да видя дали това ще се случи. За това и избягвах контакт с медиите. Мислих си, че са искали мен да ме отстранят, но да продължат тази идея. Това за съжаление не се случи въобще, защото няма и намек от кмета на Общината да покани посланика на Китай да посети Търговище, въпреки, че визитата беше почти организирана. Няма и заявка към Министерството на транспорта да се каже, че в Търговище имаме намерение да правим завод. След като в Китай бяха постигнати договорености, беше подписан меморандум между българското и китайското правителство за изграждането на такъв завод. Преди седмица разбрах, че в България ще пристигне делегация от Китай, която ще води разговори за изграждането на такова съоръжение. Обаче няма писмено заявление от страна на Община Търговище да участва в тази среща. Така че, ние докарахме работата до там да дойдат китайците тук, но всъщност няма да видим крайния резултат. Аз съм убеден, че в България ще се намерят други, които да съумеят да спечелят тази инвестиция. Но това няма да бъде Търговище – убеден съм.

От твърдението ви излиза така, че Общината нехае за инвестициите в Търговище?

Не само нехае. Те ме изгониха за това, че реших да доведа тук инвестиция.

Това ли беше целта на отстраняването ви? Сред хората витае слуха, че сте отстранен по политически причини?

Това беше целта. Не успяха да ме съборят никакви партийни борби. Това не повлия на кмета. Повлия му икономическия елемент, че ние искаме инвестиции. Не казвам, че кметът е взел решението сам. Сигурно под въздействието на много различни институции.

Как така управлението на града няма да иска инвестиции?


Просто в нашия град няма желание да има други инвестиции. Инвеститорите са определени. Те си диктуват положението в Търговище. На тях не им трябва никой да им се меси. Спомнете си колко време беше нужно да имаме други магазини, освен онези, които имахме преди. Големите вериги изкуствено не бяха допускани на територията на Общината. Сега това се прави с другите инвеститори, които искат да стъпят тук.

Градът се управлява от икономическа групировка, която няма нищо общо с партийните интереси. Те искат на наша територия Шише джам да си дерибейства. Идването на нов играч може да им обърка сметките. Просто, защото той може да вдигне нивото на заплатите. Освен това, когато създаде нови работни места с нови условия, може да ги остави без работна ръка.

Това е целта на тази върхушка, която не пуска никой. Който прояви инициатива бива туширан. Или както е в моя случай, просто изваден от държавните органи за да не може да представлява никого. Аз как да отида в посолството сега и кого ще представлявам?

Искате да кажете, че икономическите интереси стоят в основата на решенията на местната управа?

Ще дам друг пример. Знаете за моята борба да изведем децата до дома в Стража. Влязохме в контакт с едни холандци, които правят къщи от сглобяеми конструкции. Ние направихме проекта и го представихме на министерството. В началото на годината концепцията беше приета за цялата страна, а нашият проект качен на сайта на МРРБ. Ние сме определени за две такива жилища. Сега обаче разбрах, че нашето кметство е взело решение местната проектантска организация да прави проектите. Ние добре знаем как се изпълняват и на какво ниво ще ги направят. Нашата идея беше да вземем готови, сглобени конструкции, да ги докараме от там. Първо за да не крадат средствата и второ - да отговарят на европейските изисквания. Само че и това ще го побългарят.

Всичко, което споменахте до сега – контактите и т.н. са били със съдействието на "Достойни за България"?

Да. Естествено. Аз иначе от къде мога да познавам толкова много хора. Ето такива неща сме правили. Не сме организация, която да ходи да вее байраци, защото знаем, че това няма никакво покритие. Страшно много хора съдействаха да се постигнат контактите с Китай. И сега те са отвратени от отношението на Община Търговище. Те не могат да разберат какво сме направили. Това, да им докараме готов проект и да се откажат, не знам как да го възприема. И сега на готово ние ще го подарим на някоя друга Община.

В година на избори сме. Вие, като обществено ангажирана организация, ще издигнете кандидат или ще подкрепите някой?


Кандидат няма да издигнем. За сега това е говорено на централно ниво. За подкрепа на местно ниво не виждам, кого можем да подкрепим. Като организация не можем да застанем зад никой, защото виждате какво правят. Като казвам „виждате какво правят” не визирам само кмета. Например, по отношение на проекта с китайците, потърсих помощта на народния представител от БСП. Обясних му каква е ситуацията и помолих някой да отиде в посолството да напомни, че този проект беше за нас, а не за онези, които сега ще го спечелят. И понеже кметът не иска, аз му подложих той да отиде. И знаете ли какво ми отговори? Каза ми: „Аз трябва да питам кмета, да говоря с него”.

Доста негативен очерк правите. Все пак се печелят европроекти, извършват се дейности по тях?

Единственият проект, който е спечелила Община Търговище, с изключение на пред присъединителните програми, е този за четвъртокласната пътна мрежа. Той е на стойност малко над 4 млн. Обаче от този проект на общината са приведени само 800 хил. лв. Иначе цялата сума за финансирането му е взета от фонд „Флаг” (фонд за безлихвено кредитиране на тези проекти). По програмата, Общината имаше и собствено участие. Извадиха и тези пари. Обаче останалото, и към момента, според проверките на комисиите, пътищата не отговарят на условията. Нито по ширина, нито по дебелина на настилката. И тези пари няма да ги видят. И най-важното. Те ще бъдат платени от търговищката общественост.

Powered by Web Agency