Монополът при горивата

Печат

Д-р Десислава Стоянова

Преди няколко дни повдигнахме темата за монополите и по конкретно за монопола в производството на електроенергия. Днес ни се иска да поговорим на тема – монопола при горивата. Тази тема бе повдигната от обществото преди 2 години, но някак си негодуванието на народа бе потушено или просто българинът се измори от пладнешкия обир на монополистите в страната и се отказа от борбата си, тъй като почти всичко в държавата ни потъва, потушава се, а за обикновения човек остава само да търпи и да се надява на по–добри времена за следващото поколение.

Мислим, че на всички вече ни е писнало от обясненията на облечените с власт „специалисти” по тази тема, че това е цената на горивата и че тя не може

Станислав Малчев

да е по–ниска. Защо? Малко е странно как така винаги ни обясняват, че сме се запасили със суровина, която обаче, оказва се, се изкупува на най–високата цена предлагана на пазара. Може би не суровината оскъпява крайната цена, а акциза върху нея.

Може би не суровината е чак толкова скъпа, нито пък заплатите, които се изплщат на работещите в „Лук Ойл” са чак толкова високи, а акциза върху горивата е нещото, което прави крайната цена такава.

В крайна сметка защо акцизът е висок? Може би заради това че скъпите ни управници гонят европейските стандарти. Добре това вече се случи, но тогава защо не се гони европейски стандарт и за доходите ни. Друга причина за високия акциз, която се изтъква е набирането на повече средства за държавната хазна, но питаме защо за сметка на обикновенния гражданин на Република България, а не за сметка на производителя. Страх да не изгоним поредния "коректен и добронамерен" инвеститор.

Какво оставава за обикновения човек? Да, той ще се лиши да използва автомобила си, но нали в крайна сметка си купува продукти, чиято цена също е повишена и една от причините е цената на горивата, защото тези продукти все пак се транспотрират от точка А до точка Б.

В заключение се оказа, че нашенецът пак остава ограбван с или без протести, гледайки да му се усмихват от екрана, а обещаваната промяна я няма.

Всички ние искаме промяна. Искаме да вдигнем гордо глава и да бъдем достойни и отговорни синове и дъщери на родината ни. Нека да обединим сили и не само да искаме, но и да използваме всичките си останали сили да променим съдбата си.

От: д- р Десислава Стоянова и Станислав Малчев
членове на Студентската асоциация към
НД "Достойни за България"


Powered by Web Agency