Властта на монополите в енергетиката

Печат

Д-р Десислава Стоянова

В предишната статия засегнахме случай, който едновременно ни покруси, но и провокира обединяването на идеите на общественото недоволство в една по – ясна цел. Да не забравяме, че главния катализатор на общественото недоволство бяха високите ни сметки за електроенергия.

Монополът за електроенергията е един от многото в нашата държава, който кара народа да бъде и да се чувства ограбван всеки месец. Повдига се въпросът елементарно казано – дали са ни високи сметките или са ни ниски доходите, но това е тема на други разсъждения. Нека да разгледаме енергийния монопол и това, което в крайна сметка бърка в джоба на крайния потребител.

На кого беше нужно изграждането на толква много ветро – електрически централи и слънчеви панели разположени къде ли не на територията на държавата ни, след като можеше тези 16% по договореност с Европейския съюз да бъдат постигнати чрез ВЕЦ централи, които са далеч по – евтини и изплащането им е от порядъка на пет години.

След като НЕК е задължена да изкупува зелената енергия на невероятни цени за период от 25 години, следователно простата математика показва кое е

Станислав Малчев

по – изгодно за държавата и за нас като крайни потребители, защото става ясно как определена група хора генерират огромни и дългосрочни печалби от скъпите договори за изградените ветро – генератори, слънчеви панели и т.н. Макар и голям, проблемът със зелената енергия не е най – страшния, заради размера на генерираните мощности. Изключително скъпата електроенергия, произвеждана от няколко ТЕЦ – ове оскъпява тока, който всеки един от нас плаща. Могат ли всички тези скъпи електроенергийни фактори да бъдат премахнати? Могат, но както стана ясно това ще ни натовари двойно и тройно повече, защото някой „умно” е положил подписа си под умопомрачителни неустойки. Ситуация без изход, остава ни само да се поучим от грешките, които 23 години допускаме.

Кому беше нужно да се харчат талкова много пари в така наречения „гьол”, който така и не стана ясно има ли договор за него, няма ли договор за него и колко пари са потънали в него, но не е само той, а и редица други гръмки проекти. НЕК компенсира загубите си с повишаване цената за пренос, което неминуемо доведе и до срив в нашия износ на електроенергия, защото НЕК подържа и висока цена за пренос на електричество за износ, което от своя страна доведе до отказ за изкупуването му. Поне друга логика не може да бъде открита. В момента производството ни около 16 000 Мвтч. дневно при нужно от 4 – 5 до 6 000Мвтч. дневно, но първо намаляваме производството на електроенергия от АЕЦ и ТЕЦ и чак сега се заговори за спиране на ВЕИ – тата. Може би те се експлоатират от правилните хора. Въпросите са много, отговорите може би ще станат ясни някой ден.

Има ли смисъл да обсъждаме енерго-разпределителните дружества?! Може би не, защото не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. Но все пак всеобщото недоволство и втората част от фактурата, която всички ние плащаме, ни кара да си задаваме въпроса „ Защо?”. Защо всички таксички пренос високо, пренос ниско напрежение и др. калкулират над половината от сметката ни. Точен отговор едва ли може да бъде даден. Единственото резонно обяснение е, че всички власт имащи до сега са го позволили. Другия въпрос за национализация или не на така наречените ЕРП – та е широко дискутиран като отговора за всеки един от нас се корени в два основни факта: пазарна икономика и европейски договорености.

Нито едно правителство не може да се разграничи от тези престъпления спрямо народа по простата причина, че това не се случва от вчера и днес.

Ние не искаме вече въпроси без отговори, ако и вие се чувствате така нека заедно да намерим отговорите и да бъдем достойни българи.

От: д- р Десислава Стоянова и Станислав Малчев
членове на Студентската асоциация към
НД "Достойни за България"


Powered by Web Agency