Отвратен съм от българските политици

Печат

Позиция на Станислав Жеков след поредица от лични срещи с български политици

Отвратен съм от българските политици и това е най - меката дума, която мога да употребя в момента. Винаги съм мислил, че родните ни политици няма с какво да ме изненадат, но явно съм грешил. Те са толкова изобретателни, когато става въпрос за власт, че са готови на всичко за нея. Те са продали душите си, нямат достойнство и са фанатици в своите възгледи. Та те дори не са способни да видят с очите си мизерията в която живее по – голямата част от народа им. А тези, които говорят, че я виждат, те по скоро се заиграват с проблемите на обществото с цел трупане на лични облаги. За нашите политици е важна властта и това да са център на внимание в медиите, да ги пишат във вестници и да им предават театралните постановки в телевизиите. Всички партии така са се вкопчили в желанието си за власт, че чак са се самозабравили. Неразбирате за какво говоря ли? Ами ще ви разкажа, като свободен и изразяващ позицията си гражданин, какво си мисля и какво предизвика у мен тези мисли. Съвсем скоро, буквално преди няколко дни имах една среща с представител на една от големите партии в страната ни. Бях потресен от отношението на въпросният господин, който ме покани, а не ме изслуша, та той дори обезумя, като чу някаква различна от неговата позиция. Може би реагира така, защото е свикнал да му се подмазват или просто си е такъв, знам ли? А аз не го обидих, аз бях спокоен и изразих мнението си относно проблемите на младите хора, а и не само на младите хора, въобще проблемите на обществото ни. Човека обаче прие това по-скоро може би като атака към неговата партия, а то не е така, аз не съм обвинил никой за състоянието в което се намира ме в момента, по-скоро исках да видя имали желание от негова страна да се работи съвместно в обществено значими мероприятия отвъд партийна принадлежност и прочие. Обясних му, че хората в България биват ухажвани от всички партии само по време на избори, а после биват забравяни, а той прие това като лична нападка, лицето му пламна и започна да ми обяснява какво прави неговата партия за младите хора, как едва ли не студентите в България били само наркомани и алкохолици, чакащи някой като него да ги уреди на работа. Да, не отричам има и такива младежи, но отговорете ми, кой докара образоването ни до това ниво? Ние младежите ли сме виновни за безкрайния преход, или може би сме виновни че сме се родили в неподходящ момент за страната и затова гледат да до разрушат всичко тук, а нас да пратят на изгнание в чужбина? Нима не тази политическа върхушка в тези двадесет и няколко години преход съсипа българските предприятия, селското стопанство (свинеферми, кравеферми, мандри и прочие), нима не тези политици, които си препредаваха властта не оставиха друга алтернатива пред младите хора освен терминал 1 на летище София, нима не тези политически олигарси лишиха бабите и дядовците ни от достойни старини? Къде е армията ни, къде са заводите ни, къде са будните ни младежи?

Тези за мен обезумели хора представляват нашия политически елит и по-лошото в случая е, че самите НИЕ си ги избираме. Сваляме едните и прегръщаме пак старите, а те се сещат за нас само по време на избори. Тези хора оценят работата си като добра или лоша според количеството власт, което са постигнали в периода на управлението си. Те не се стремят към общо благополучие, а към партийно такова. За тях е важно само колко институции са под техен контрол докато управляват, а не какъв е средния стандарт на живота на българина. За тези хора България е бащиния и единственото нещо, което ги интересува е колко гласа ще спечелят по време на изборите. Още по-лошото в случая е, че тях даже не ги интересува по какъв начин ще получат този вот. За тях е важно да се докопат до властта, а след това сценарият е ясен, като в турски сериал. Опозицията подема един рев, а управляващите обясняват как ще ни оправят за 100 дни, как живеем прекрасно, видиш ли изпреварили сме по икономически стандарт страни като Германия, Англия, Швейцария…

Питам ви, защо на малка България са и нужни толкова много партии ами и тези институции за какво са ни? Ще ви отговоря и на това. За да може да сложат в тях определени привилегировани хорица, на които по време на предизборните кампании им е обещавано, че ако се случи това и това ще се реализират. Е после не се чудете, защо спортните успехи стават все по малко, че вече нямаме толкова много награди в международни състезания по математика и др. науки, че сме на дъното в Европейския съюз. Ами така ще сме докато се слагат по поръчка всякакви „доказани” специалисти във федерации и прочие.

Представете си само колко е голяма жаждата за власт в управляващите ни, щом един от най-известните лидери на партия в страната постави структурата си пред държавата, в която живее, инсценирайки опит за собственото си убийство. Тези управляващи показаха отново, че са готови на всичко за да запазят властта си. Готови са да опетнят името на страната си в цял свят, но да запазят електората си и личните си изгоди. Този път до убийство не се стигна, но вече е ясно, че от тук нататък тези хора са готови на абсолютно всичко и нищо чудно скоро станем и свидетели на реално политическо убийство. Отново видяхме как само с едно действие можем да се „прочуем” в цяла Европа, Азия, Африка и чак отвъд океана. Нещо повече, видяхме как съзнателно бяха въвлечени и евродепутати от др. европейски държави в тази банална екшън сцена до била по-голяма популярност и от филм на Силвестър Сталоун. Явно обаче ни харесва този цирк, харесвани да гледаме ежедневно по новините подобни неща свързани с политическия живот в страната и да им теглим по една майна докато сме на чашка около масата. Да, ама така не става. Докато предпочитаме да сме зрители няма да се оправим. Няма кой да дойде и да ни предостави по-добър живот и да ни извади от филма, в който ни вкараха нашите политици. Време е вече активно да изразяваме позицията си, да използваме силата на мнозинството и да им покажем на тези хора, че нашата дума тежи повече от тяхната. Ако ли не, тези сцени, които наблюдаваме всяка вечер по телевизията ще се превръщат в серии, а сериите в сериал по дълъг и от Дързост и красота. И лошото в случая е, че един ден тези серии ще гледат децата ни, но тогава вместо банална комбинация от екшън и комедия, може да наблюдават филм на ужасите и то ако все още не са напуснали страната ни.

Лично за мен пътят за постигането на по-добър живот минава през по активно участие в граждански инициативи, усилена работа в неправителствените организации и постигането на желаните резултати чрез непрестанен контрол над политиците чрез гражданското общество. Нека бъдем достойни за България.

Станислав Жеков,
член на УС на Студентската асоциация към
НД "Достойни за България"

Powered by Web Agency